 |
Web Hosting by Netfirms | Free Domain Names by Netfirms |
|
|
|
Ранни източници със
средновизантийска нoтация. Преход на Coislin нотация (XII в.)
в диастематичен стадий
(по
материали от стихирара)
Част първа – извори
Наличието на даден
ръкопис в съвременния фонд на големите манастирски библиотеки естествено не
предполага неговия произход от скриптория на манастира. Проследяването на пътя
на ръкописите показва, че “мигрирайки” те са обект на търговия, на обмен,
дарение, поклоннически дар. Грешно е да се приема, че изворите на Синайският,
Агиоритските, Патмоския, Метеорските манастири образуват сбирки от “органичен”
тип. Една от главните задачи на съвременната обща византийска палеография е
локализирането на първоначалния произход на кодексите, прецизиране на
датировката им и изясняване на връзките между скрипториите, в които са
създавани[1].
Изграждането на модел, обособeно разглеждащ различните школи не само като
центрове директно копиращи
литургическите сборници, но и
подлагащи богуслужебната книга на редактиране и допълнително
трансформиране, конструира картина на флуктуационните процеси в писмото и
текста, показвайки книгата в контекста на средновековното и́
осъзнаване като тяло на логоса.
Най-ранно датираната поява на средновизантийска нотация[2]
(Round Notation = RN) като диастематична нотационна система
(т.е. с уточнена интервалика, поддаваща се на
дешифриране) е в стихирар Patmos
218 от 1166г. Както по състав
и подредба на репертоара, така и в музикално-нотационен аспект той е необичайно
копие (abnormal - Strunk[3]):
Приложение I – опис на репертоара
на стихирар Patmos 218 по Floros [4]
A. Стихирите от стандартния репетоар[regulaeren Repertoires] (standard abridged repertoire – Strunk) за неподвижните празници [unbewegliche Feste] (т.е. от минея 1. IX-31. VIII) в Coislin - Notation VI
B. стихири от
маргиналния репертоар [Stichera
des Randrepertoires]”apocrypha” – Coislin V
C. Stichera alphabetika in CoislinV
D. стихири на
император Лъв VI, 57 на брой?.[57 Stichera des Keisers Leo
VI] Последната утринна [Heothinon] Fanerw=n e)auto/n и 'Ek
bre/fouj tw|= qew|= a)nete/qhj изписани с Round Notation - RN
E. подобни стихири (proso/moia) за антифоните на Пасха[zu den Antiphonen des Karfreitags]
F. “apocrypha”
на Coislin VI, някои без нотация, само текст [teils unneumiert]
G. анаватми, утренни възкресни – Coislin VI [Die Anabatmoi und die Heothina
anastasima in CN VI, unnotiert bleibt
die Texte der Hoethina Exaposteilaria ubd Theotokia]
H. восточни – Coislin VI [Stichera anatolika anastasima in CN
VI]
I. богородични и кръстобогородични – Coisilin VI, 2 стих. с Cоislin V Theotokia und Staurotheotokia in CN VI
– die beiden letzten in CN V]
J. стихирите от триода и
пентикостаря с Coislin VI, [Stichera des Triodion und Pentekostarion, d.h. vom Sonntag des
Zoellners und Pharisaeers bis zur Himmelfart] стихирите за Пасха показват нотационен стадий
много близък до RN
При така предложения анализ на съдържанието на репертоара се откриват
следните особености:
1.
двойни
изписвания на някои стихири в различни нотационни стадии[5]
2.
нехарактерно разположение на дяловете на
стихирара – миней[Meneon], стихири ”apocrypha”, октоих[Oktoechos], ”apocrypha”, октоих, триод и пентикостар[6][Triodion
und Pentekostarion]
За обяснение на такава аномалия в подредбата би могло да се посочи
компилацията на репертоара при копиране от различни изводи(протографи)[7].
Тава се потвърждава и от наличието на различни нотационни стадии Coislin V, VI, RN и разните редакции при
повторните изписвания на
отделни песнопения. При това явление, наричано от О. Стрънк “manuscripts
with multiple Vorlagen”[8], е възможно от една страна кописта да се
явява конвертор на нотацията, т. е. той я обновява, преобразува от един в друг стадий, изменя мелодическите
решения по познати нему традиции, от друга той компилира от разнородни
оригинали с различни нотацонни стадии, без намеса в редактирането
на материала – копира това, което вижда.
Колофонът с датировката[9]
намираме на f. Iv. / IIr., като в него се се твърди, че книгата е била изпратена на остров Патмос:
Монахът Атанасиос поръчва книгата на
Арсениос доместик в богат скрипториум и заплаща “хартия”(макар сборника да е на пергамент), изписване, нотиране и
подвързване, добавя не както е характерно в края на книгата, а в началото
колофона с анатема и формулировката “молете”,[10]
след което я изпраща на неговия остров - Патмос. Не следва, че я
придружава – праща я. Много вероятно е отъждествяването на автора на
колофона монах Атанасиос Папиос, с патмоския монах Атанасий[11],
провъзгласен за патриарх на Антиохия 1156 – 1170 г. , написал Евлогиа за
Христодулос[12] (компилирана въз основа на по-ранно създадената от Йоан,
митрополит Родоски).
Някои от особеностите на репертоара, като
атрибуиране на множество стихири на императори химнографи, както и чествания, включени в календара,
сочат към евентуален произход на ръкописа от Константинопол[13].
Така стихирара е съставен в по-голям център и е имал за задача да послужи като
образец в отдалечен регион, известявайки и налагайки в него иновациите в нотното
писмо, репертоара и респективно еортологиона. Той би могъл да бъде разглеждан
като протостихирар, от който ще се влияят цяла група периферни скриптории в
области близки до Патмос – съседни острови и Мала Азия.
Обект на редица изследвания и дискусии са двата най-ранно датирани
ръкописа, нотирани цялостно с RN –
Sinai 1218 (стихирар) и Patmos 221 (псалтикон).
И в двата ръкописа се посочват
архаични Coislin елементи преминали в RN, от една страна в изписването на графиите
на единични знаци, или в конюнктури, от друга в липсата на прецизност в
интервални комбинации - най-често неточности при ипотаксиса[14]
[Hypotaxis] на кентима, олигон и ипсили. На много места в
псалтикона parakletike
се изписва и в началото на колон - характерно изцяло
за CoislinN. В типичните извори (изчистени от влияние на CoislinN) с RN не се среща употреба на тази фигура като initio, а само в средата на колони[15](Таблица
). Реликтни са и кореспондиращите си в двата ръкописа фигури за [16]междинни
мартирии[17](Таблица
) Medialmartyrien.
Дълго време съответствието на колофоните , съпоставени в Таблица ...остава
незабелязано заради погрешно разчитане на името на писача в Патмоския ръкопис: Vogel-Gardthausen и Sakkelion предлагат....; Lake и други четат ....Thodberg чете..., което е и най-вероятно. Идентичността на писача е
забелязана и коментирана от от Thodberg[18], сочещ Витиния (планината Олимп в Мала
Азия) като вероятно място на изписване на сборниците. Заключения за
локализацията Thodberg прави след отъждествяване на писача на
музикалните ръкописи с Никифорос Мистикос, съставител на типикона на манастира
”Богородица” ton Heliou Bomon, или Elegmon - Patmos 265.[19]
Погрешно е атрибуирането на типология на Patmos 221 (псалтикон) като стихирар в почти цялата стара
палеографска литература (вкл. и Коминис). При издаването[20]
на инвентара на библиотеката на манастира Йоан Богослов, съставен 1200 г. по
времето на игумена Арсениос[21],
книгата е търсена безплодно сред изброените стихирари.
Списъкът от 1200 г., съдържащ описание на литургическите ръкописи e важен документ, който предоставя нова информация за осмислянето на
преходните процеси в нотацията, потвърждава наличието на разглежданите извори в
библиотеката на острова и верността на тяхната датировка. В него се съобщава за
два пергаментови стихирара “palaiotonon” и “paleon” – терминът
може да се асоцира с CoislinN, най - вероятно става дума
за Patmos 218 и 227, два стихирара “neotonon” и един псалтикон “homoion”( т.е. също neotonon), с което се предава новата диастематична система - RN.[22]
Стихирара с новата нотация
най-вероятно е Patmos 226, a псалтикона е Patmos 221. Така имаме едно ранно сведение за
осъзнаването на замяната на технологично ниво на една нотационна система,
окачествявена като “стара”, с друга, придаваща на нотното
писмо по-висока степен на аналитичност - “нова”. Употребата на термина tonоi, като събирателно за нотни знаци (теорията по
това време включва под tonoi най-многобройния клас от знаци), съответно
и глагола tonistinai (за нотиране) се регистрира и в други източници
от 12-13 в.[23]
Инвентара на ценностите на
манастира включва списък на 360 книги, разделен на две части – пергаментови и
бомбицинови (турска хартия). Колекцията е събрана през вековете от носените от
идващи на острова монаси книги. По важни в литургичен аспект от тях са:
- редица копия на аскетични трактати от Василий Велики
- няколко екземпляра на Катехизис от Теодор Студит и един препис на
по-редкия Голям Катехизис
- 2 копия на Евергетинон от Павел Евергетинос основателя на манастира “Св.
Богородица tou Stylou” на планината Латрос [Testament of Paul the Younger for the Monastery of the Mother of
God “tou Stylou” on Mount Latros]
- литургичeн типикон на манастира “Св. Сава” в
Йерусалим
- типикон писан от ръката на Никифорос Мистикос – отъждествен с Никифорос - копист на Sinai 1218 и Patmos 221
Близък по палеография на нотацията на синайския стихирaр и показващ
сходство с ръката изписвала вторичните гласови сигнатури (мартирии) и
интонационни формули (ихими) е ръкопис Patmos 219,
датиран 1219 г., с колофон, който е запазен само отчасти.
Наличието на ясно изразен Fettaugenmode[24]
в писмото на рубриките на
стихирара Patmos 219, характерните форми на psile, lygisma, klasma-xeron и кореспондиращи с
CN форми на Initial- und Medialmartyrien, го поставя в тясна връзка със
същата група ръкописи. Стремеж към реставриране на минускулния канон и
по-висока степен на архаизация на дуктуса ще стане типичен белег за повечето
стихирари с RN едва от края на XIII и XIV в. Добавената от писача на книгата стихира от
маргиналния репертоар показва отново реликтни елементи от палеовизантийската
нотна семиография[25].
Други два стихирара, датирани рано (началото на XIII в.), но с напълно развита, точно в диастематично отношение издържана RN документират особености на музикалната традиция и еортологиона на съседни
центрове, обграждащи Патмос.
При основаването на новата обител в
Патмос, Христодулос донася в него ръкопис изписан 1049 г. в манастира “Св.
Богородица tou Stylou” от планината Латрос, съдържащ от една
страна литургически указания
за честванията, от друга
списък и имена на висши духовници, ръководили братсвтото. Добавките в листата
продължават и след 1049 г., чак до 1222 г. По-късно книгата бива отново върната
на мястото на нейния произход от един от последователите на Христодулос[28].
През 1076 г. патриарх Козма I Йеросолимитис провъзгласява Христодулос за
настоятел на манастира в Латрос, както и за протос на общността от съседни
манастири. За връзките на Патмос със столицата говорят множеството императорски
хрисовули, официални акти, запазени в манастирската библиотека, а също и
кореспонденцията на Христодулос с редица Константинополски патриарси. Един от
хрисовулите от април 1088 г. е документирал даряването на Христодулос на
острова от император Алексиос I Комнинос, с което се слага начало на
манастирската организация. Според Praktikon съставен малко по-късно (август
1088) от Nikolaos Tzanzes – имперски управител на Кикладските
острови, остров Патмос е пустинен и безводен, без къщи, или други постройки, с
изключение на малката църква на “Св Йоан Богослов”. Изграждането и поддържането
на обителта предполага търговия и тесни връзки със сушата и съседни острови,
оттам и циркулацията на ръкописи в тази област. Книжовния обмен в тези области е документиран и от споменатия списък с
книги от манастира на “Йоан Богослов” от 1200 г. На библиотеката в Патмос
според листата са подарени редица ръкописи: Златоуст различни слова соматоон?,
писан на бомбицин, изпратен от Хион от Георгиос Анагностис; от Стровилос
монахон два октоихопоула; множество книги от метоха[Metochion] Пиргос и Кос.[29]
Така ранното въвеждане на средновизанийската нотация и процеса на “изчистване”
от адиастематични остатъци от CN е подкрепен и от историко-културални
факти.
На Таблица са
проследени взаимоотношенията между ръкописите от изследваната група.
В своя завет Христодулос повелява изпълнението на литургическите служби и
специално на часовете да бъдат най-важна отговорност на монасите – “да почитаме
и възхваляваме Създателя с непрекъснато пеене на химни”. Това става по реда на
типикона на манастира Св. Сава, книга с която Христодулос се запознава при
престоя си в Палестина и по-късно в манастира ...Latros., където версия
на този типик е в употреба от средата на X в. Така се
установява възприеманато на Саваитския типик от общности със строг и суров стандарт,
манастири, чиито основатели поставят в емфазис химнодията.
Приложение II - Палеографска характеристика на ранния стадий на
средновизантиската нотация (Hypsilê als Y-formig)
Използвам за
музикално-палеографска характеристика стихирара Dochiar 41 като една от най-ярките прояви на тези стилистични черти. При все датиран късно от Статис[30] - средата на 13в., архаичните елементи в
нотацията, характеристиката на нотните графии, както и особеностите на
текстовия шрифт дават основание стихирара да бъде отнесен към края на 12
началото на 13 в. Поместването на подобните стихири (proso/moia) на мястото им в службите от триода, а не в обособен дял
на октоиха, както е характерно за повечето стихирари от 13 в., е структурна
особеност при комплектоването на стихирара, която откриваме както в по-ранни извори
на палеовизантийска нотациа - например Vatoped 1488[31], така и в една група късни стихирари, поставяни от
Растед в съотношение с редакцията на Йоан Кукузел – Ambrosianus 139, Sinai 1230[32]. Изброените и
анализирани по този паметник особености
на графиите на нотацията са застъпени в повечето от най-ранните източници на средновизантийската нотация. Тук ще спомена
някои от по-важните примери освен включените досега извори: Sinai 795
Oktoechos - die Stichira Idiomela sind mit fruehe RN geschrieben, Sinai 1244 и Sinai 1273 – изпозлване както
на RN, така и на CN, Sinai 756 - 1205 J. n. Chr., Schreiber - Michael
Ierosolymites (Kolophon 307v)-добре развита RN, Patmos 226, Petrop. gr. 356.
Разглеждайки ги преди всичко като стилистични
характеристики, тези особености на нотния шрифт се проявяват на няколко нива:
1. в отделни знаци (to/noi a(ploi\ ) -
- формата на петасти е с изнесен десен край – наблюдава се и в имитиращи (nachahmende spaetere Quellen) късни извори
- Hypsilê – за разлика от по- късната “класическа” форма, в
ранните извори знакът е по-близък до Psi-форма, както това е и в CN. Тъй като това една от по-устойчивите прояви, предлагам като обобщено
назоваване на изследваните в RN стилистични тендеции Hypsilê als Y-formig
- запазване на ъгловатата форма на долната част на класма
parakletike – разполагане на знака и в началото на колон Kolonanfang. В ранните извори формата е
z –подобна[z-enlich], особено ярко това е
застъпено в Dochiar 41
2. (to/noi sunqetoi ) –
Конюнктури
-запазване на вертикалното подреждане по подобие на CN на знаците при формулите(thesis) на анастама, анатрихизма, както и на
аналитичните знаци около тематизмос и лигизма
Лигатури
–klasma-xeron показва близост до формата от CN, съставена от дипли и клазма. В Dochiar 41 фигурата на Kouphisma не стои в лигатура, т.е.
петасти и k се изписват разделени – това се наблюдава и в извори от CN и SN (....). Многозначителен белег е също така и разделното
поставяне на частите на К не само в нотационния знак, но и в текстовия шрифт.
Такова съответствие говори за развито естетическо чувство у калиграфа за
цялостно субординаране на писменото поле (Schriftspiegel). Изписването на k с разделена хаста се проследява в някои от ранните
стилизирани форми на византийския минускул, особено в т. нар. от Хунгер Kirchenlehrerstil. [33]
Мартирии -
инициалните мартирии [Intialmartyrien] носят черти от CN, често адиастематични понякога с титла “-“ над буквения знак - Patmos 219, Sinai 123; в Dochiar 41 всички междинни мартирии [Medialmartyrien] са без Syndesmoi, или придружаващи невми[Neumen]
Поставяне на комбинациите в мелизматичните фигури във
вертикална позиция, т.е. една над друга.
Често срещана липса на прецизация в диастематиката [Intervalzeichen] на различни нива.
